Скъпи граждани на град Хановер,

радвам, се, че отделихте малко време и четете тези редове. В „реалния“ си живот аз съм наказателен съдия в Районен съд Хановер – точно така, като Барабара Залеш, само че в рус вариант... Интересна работа, която обаче често ми показва, колко тъжен е животът за някои от нашите съграждани:

Паул, който живее на улицата и от скоро вече няма обувки без дупки.

Емине, която всеки ден многократно преравя всички кофи за боклук и е получила обрив от храната.

И Миха, който е едва 12-годишен, но винаги може да бъде намерен върху вентилационните шахти на Карщадт, защото баща му го пребива зверски, щом той се прибере вкъщи.

Съществуват много и добри организации, които биха могли да помогнат в тези случаи – само че те вече не могат да достигнат до хора като Паул, Емине и Миха. Някои хора, които живеят на улицата, не познават изобщо възможностите за ополучаване на помощ или не могат да приемат тази помощ – без обувки Паул не иска да отиде до „институцията“, Емине почти не говори немски, а Миха няма вече доверие на никого.

Аз не желая да пренебрегна точно тези хора, кото си нямат нищо и никого и затова заедно с няколко приятели основах едно сдружение. Нашето желание е да ходим директно на улицата и там, намясто, да оказваме помощ: да раздаваме дрехи, от които има спешна нужда, топли одеала през зимата, нещо здравословно за ядене, но преди всичко да осъществяваме разговор и да предлагаме възможности за помощ (чрез нас и други). Има толкова много неща, които бихме могли да направим.

Тъй като аз съм и преподавател в едно висше училище, бих искала да извършвам тази дейност заедно с моите студенти. От една страна се надявам на конкретна помощ за Паул, Емине и много други, от друга страна обаче и студентите трябва да видят, какъв би могъл да бъде животът. Често чувам оплаквания, че за успешно положената матура тате е подарил само Голф, а не БМВ – няколко дни на улицата без пари и дом (иначе няма оценка) се надявам да доведат до един по-смирен човешки облик. Днешните студенти са утрешните ръководни кадри и ако накрая изпитват повече уважение към останалите, то това е голямо постижение в това отношение.

Ние вече сме регистрирано и признато за обществено полезно сдружение. Но сме много малки и искаме да сторим добро там, където то 100% ще достигне. Затова ние се конкурираме с големи институции, които обаче имат съвсем различна отправна точка. Поради тази причина се обръщам към Вас, защото ние, най-вече в началната фаза, спешно се нуждаем от всяка помощ, от всяко евро. Ние вършим всичко сами в свободното си време и по време на отпуск и се издържаме само от дарения.

Ако желаете да помогнете без всякаква бюрокрация точно на тези хора, които са „на дъното“ и са пропаднали през всички останали мрежи, ще се радваме от сърце на едно малко дарение. Всяко евро е от помощ и Вие естествено ще получите квитанция за направеното дарение.

Ако имате време елате да ме посетите в Районния съд или ни придружете, при това, което вършим ...

Желая Ви хубава седмица и всеки ден повод за усмивка. Животът е хубав.

Допълнителна информация за сдружението и многобройните сфери, в които може да се окаже помощ, ще намерите на страницата на организацията на адрес: www.ganz-unten-eV.de или чрез  Facebook: www.facebook.com